Хипотеза, която може да обясни защо хората често послъгват, както и да позволи да определим алгоритъма, помагащ ни да разпознаем лъжеца, създадоха група британски учени.

Заради повишеното когнитивно натоварване и крайния капацитет на обработка на човешкия разум, лъжците ще изпитват трудност при поддържане на лъжовната легенда, помнейки при това и истината, и произвеждайки едновременно с това лингвистично сложни конструкции. Което ще рече, че колкото по-трудно лъжещият съчинява своя правдоподобен отговор, толкова по-често е принуден да прибягва към по-прости лексически и синтактически изказвания, обясняват британски учени от Портсмутския университет.

Досегашните експерименти показали, че лъжците използват конкретни стратегии, които да им помогнат да се дистанцират от лъжата си. Те, например, се опитват да се изразяват с кратки фрази или използвайки неясни изрази. Често може да чуете от тях и изрази, като „Аз мисля“, „Може би“ или „Възможно е“. Лъжците избягват твърдения от първо лице, като „Аз“, „На мен“, които сигнализират за това, че говорещият отговаря за казаното от него.

С помощта на специален софтуер учените проверили своите предположения. Те анализирали детайлно звукозаписите на фалшиви и на истинни сентенции. За да отличат лъжливите от истинните твърдения, свързани с финансови измами, за консултации бил привлечен и финансов експерт.

Анализът потвърдил, че съществуват определени речеви клишета или модели, които лъжците използват. Въпреки очакванията си, учените открили, че твърденията на мошениците по принцип са много по-дълги, витиевати и подробни, отколкото думите на честните хора. Лъжецът често използва и по-позитивни термини и избягва негативните емоционални думи по време на фалшивите си изявления, обясняват изследователите.