Промените в начина на хранене и на физическа активност въздействат положително на генетичното здраве на клетките на човешкия организъм, като го подмладяват. Това твърдят американски учени от Медицинския институт в Сан Франциско, които стигнали до този извод по пътя на изследване.
Здравословният начин на живот в прекия смисъл на тези думи, удължава теломерите – участъците в хромозомите, които влияят на стареенето на организма, обясняват учените. Теломерите са своего рода „защитни капачки” в края на хромозомата, които влияят на това колко бързо клетката ще стигне преклонна възраст. Те представляват комбинация от ДНК и протеин, защитаващи края на хромозомата и помагащи й да остане стабилна. Заради това, че структурната цялост на хромозомата отслабва и тя става по-къса, клетките в организма ни стареят и умират по-бързо.
В последните години учените намират все повече доказателства за това, че по-късите теломери се асоциират с широк спектър заболявания, свързани със стареенето. Става дума за различни форми на рака, за инсулт и деменция, за сърдечно-съдови заболявания, затлъстяване, остеопороза и захарен диабет.
В продължение на пет години учените от Сан Франциско наблюдавали здравословното състояние на 35 пациенти с локализиран рак на простатата на ранен стадий. Целта им била да установят взаимовръзката между генералните изменения в начина на живот и дължината на теломерите, както и активността на фермента теломераза. Всички мъже били поставени под активно наблюдение, което включвало щателен мониторинг на състоянието им чрез скрининг и биопсия.
Десет от тях коренно променили начина си на живот. Те преминали на растителна храна с високо съдържание на плодове, зеленчуци и пълнозърнести продукти, с ниско съдържание на мазнини и „бързи” въглехидрати. Десетимата тренирали умерено – 30 минутно ходене всеки ден, като намалили нивото на стреса със занимания с йога, дихателни упражнения и медитация. В края на изследването теломерите на клетките им били сравнени с теломерите на останалите 25 участници, които не променили начина си на живот. Резултатите показали, че дължината на теломерите при участниците от първата група се увеличила средно с 10%.