При затлъстяване мозъкът губи своята пластичност, което може да обясни интелектуалното увреждане, наблюдавано при хора със силно затлъстяване. Това сочат резултатите от проучване на австралийски учени от Университета на Южна Австралия и Университета Дикин, публикувани в списанието Brain Sciences.

Невропластичността е най-важното свойство на мозъка, което му позволява да се променя в съответствие с придобития нов опит, да се адаптира към променящите се външни условия. Тези процеси, без които ученето е невъзможно, се осигуряват чрез образуването на нови неврони и невронни връзки или разрушаването на съществуващите.

Предишни проучвания показват, че хората с тежко затлъстяване имат структурни и функционални промени в мозъка, както и намален интелект - имат проблеми с ученето и паметта. Авторите на новото проучване предполагат, че загубата на невропластичност е в основата на тези прояви.

За да проверят дали случаят е такъв, учените провели поредица от експерименти, включващи 14 затлъстели хора на възраст между 18 и 60 години и 16 души на около същата възраст с нормален индекс на телесна маса. Използвайки метода на транскраниалната магнитна стимулация, учените изпращали импулси към моторната кора на мозъка на участниците и наблюдавали каква ще бъде реакцията.

При хора със здравословно тегло в отговор на стимулация имало резки изблици на невронална активност, които след това избледнявали, което показва нормална мозъчна пластичност. За участниците със затлъстяване картината се оказала напълно различна - увеличаването на активността в отговор на стимула било минимално и не изчезнало дори след спиране на стимулацията. Това показва нарушение на способността на мозъка да реагира адекватно на външни влияния, тоест загуба на пластичност, обясняват изследователите.

Нашите открития показват, че загубата на тегло е важна както за стареенето на здрави мозъци, така и за възстановяването на мозъчната функция след инсулт или нараняване. В последния случай способността на мозъка да формира нови невронни връзки е от решаващо значение, отбелязва съавторът Брентън Хордакър.