Правейки нещо добро за другите, ние откриваме положителния ефект и върху себе си. Настроението ни се повишава, самооценката също. Започваме да мислим за себе си в превъзходна степен и че ненапразно заемаме своето място в света.
Вече има и научни доказателства за това, че спонтанните добри постъпки имат терапевтична ценност при лечение на афективни разстройства като депресията например.
Добрите постъпки са ефективно и евтино лекарство срещу депресия, все по-често коментират специалистите, занимаващи се с лечението на подобни заболявания. Може би се усмихвате скептично? Е, това поне означава, че рядко страдате от депресии.
Спонтанните и добри постъпки като тези да помогнеш на възрастен човек, да покажеш търсената улица или просто да направиш неочакван подарък на дете могат да подобрят настроението ви за 10 минути. А това е напълно достатъчно, за да може човек с хронична депресия изведнъж да се почувства по-добре.
Разберете, той се намира в това състояние през цялото време без въобще да изпитва положителни емоции. Така че „слънцето”, което изгрява за него дори само за 10 минути дневно, му е необходимо, казва Соня Любомирская, професор по психология от Калифорнийския университет. Тя потвърждава тази теория след щателно и дълго изучаване на терапевтичния ефект от положителните емоции. И заедно с колегите си стига до извода, че хората със склонност към депресии могат да си помогнат, помагайки на другите.
Ако само си помислите, че над 100 милиона души по света страдат от това заболяване и болшинството от тях не получават правилното лечение или въобще не искат да се обърнат към лекар, този начин няма да ви се стори толкова нереален и глупав, коментират специалистите.
Това не е единствена форма на самолечение обаче, с помощта на която страдащият от депресия може да облекчи състоянието си.
Любомирская препоръчва не само да сме по-добри към другите, но да благодарим за помощта, да мислим оптимистично и да търсим хубавите неща в живота.
Трябва по всякакъв начин да гоним чувството за самота и когато се наложи, дори да се изтегляме сами от депресивното блато така, както го прави барон фон Мюнхаузен, препоръчва тя.
Според проф. Любомирская човек трябва да търси опората в себе си и сам да си помага. Така, както наркоманът или алкохоликът сам трябва да избере между зависимостта и пълноценния живот.
Само така ще успее да се излекува успешно.