Зимата наближава, а с нея и практикуването на любимите снежни спортове. За опасностите, които застрашават една от най-деликатните и важни части от нашето тяло – коляното, говорим с доц. д-р Антони Георгиев, водещ специалист в страната в областта на колянната хирургия.

Доц. Георгиев, какво представлява хрущялът на колянната става?

Хрущялът на колянната става е една от видовете съединителна тъкан, изграждащи човешкото тяло. Той покрива крайните части на костите, контактуващи в ставите на опорно-двигателния апарат и дава възможност те да извършват определени видове и обем движения. Той е изграден от хрущялни клетки, разположени в среда  от неклетъчни елементи. Тази тъкан е много устойчива на механични натоварвания от различно естество, например големите стави на долните крайници, освен от собственото тегло, поемат и ексцесивните натоварвания при бягане, скачане, падане, усукване и т.н. и това го правят през целия ни живот.

Какво причинява увредите му?

В учебниците ни пише, че това е неспособността на ставата да понесе натоварванията, на  които е подложена. Причините  могат да се разделят на две основни групи – травматични и болестни. Към първата спадат навяхванията, изкълчванията, счупванията, както и хроничните, професионални и спортни пренатоварвания, а към втората ревматологичните болести, инфекциите, диабетът и др. Те в крайна сметка водят до артроза на ставата. Трябва да поясним, че артроза на ставата може да се развие и без горните причини, като при нея определящи са фактори, като възраст, наследственост и не на последно място наднорменото тегло.

Какви са вариантите на лечение на такива увреди?

Преди да поговорим за лечението на увредите й, бих искал да се спра на особеностите на хрущялната тъкан. Тя е много слабо кръвоснабдена, а това в съчетание с малките й регенеративни способности, прави лечението на хрущялните увреди трудно и в голям процент от случаите невъзможно. Искам да уточня, че под лечение следва де се разбира пълно възстановяване на увредената хрущялна тъкан или поне спиране на по-нататъшното й увреждане, а не повлияване на оплакванията от болки, отоци и ограничени движения. Най-общо лечението може да бъде неоперативно и оперативно. С най-голямо съжаление твърдя, че няма създадено лекарство под каквато и да е форма (таблетка, мазева или инжекция), което да излекува болестните промени на хрущяла. Ако имаше такъв медикамент, нямаше да се правят по отделно по 300 000 изкуствени стави на година в Европа и САЩ и това са данни от преди няколко години. Най-вероятно броят им се е увеличил поради застаряването на човечеството. Разбира се, медикаментите и физикалната терапия имат своето място, но при лечението на последиците от увреждането на хрущяла, като проявите на възпаление на ставата (болка, отоци, ограничени и болезнени движения), и влошаване на състоянието на засегнатия крайник поради ограничените ставни движения и мускулната слабост. Така че, съветвам хората със ставни проблеми да се консултират с лекар, а не да се доверяват на безбройните реклами. Сигурен съм, че това ще им спести изгубено време и пари.

В кои случаи се използват растежни фактори и хиалуронова киселина ?

Аз съм един от въвелите в нашата специалност метода за лечение с растежни фактори, добил популярност като „лечение с плазма“. Той има редица модификации, но основният принцип е чрез обработка на собствена кръв от пациента, да се концентрират кръвните елементи тромбоцити, които са носители на група от съединения, наречени растежни фактори. Тези растежни фактори играят важна роля по време на оздравителните процеси при нараняване на тъканите в човешкото тяло. Приложени вътреставно, в мускули или сухожилия с травматичен или болестен проблем, те биха могли да помогнат. Но тази терапия не е панацея. Тя има показания и не лекува всичко. Бих искал да попитам моите колеги, активно и убедено пропагандиращи: На какво въздействат тези фактори при хрущялни промени на колянната става от ІV степен, т.е. когато хрущялът е изцяло изконсумиран? Опасявам се, че поради малкия риск на метода, той се използва твърде безкритично и без ясна аргументация защо.

Що се отнася до хиалуроновата киселина, която е  неклетъчен компонент на хрущяла, тя също има място при ставни проблеми поради увредите му. Благоприятното й въздействие се  дължи на т.н. вискосуплементация, филмирайки ставните повърхности хиалуроновата киселина намалява оплакванията за сравнително дълъг период от време 6 – 12 месеца. Тя би могло да се използва и при пациенти, при които хрущялът е изцяло изконсумиран, ако те не желаят да се оперират или не са взели още решение.

Кога е необходима операция на колянната става?

Оперативното лечение на хрущялните увреди на колянната става зависи от степента на увреда на хрущяла. При травматични увреди, засягащи отделни части от него, се правят различни видове възстановителни операции (хондропластики), които имат доста добри резултати. При артрозни промени, засягащи частично ставните повърхности, място имат артроскопските интервенции, операциите преместващи натоварването към здравата част на ставата или частичното заместване с изкуствена става. Когато артрозната болест е напреднала, не ни остава нищо друго освен да предложим цялостно заместване с изкуствена става.

Вие сте доайен на артроскопската хирургия в България. Пръв поставихте в „Софиямед“ изкуствен менискус – това ли са най-новите оперативни методи и с какво са по-добри?

Пациентите с имплантирани изкуствени менискуси са вече двама, като от първата операция мина година и половина. И при двамата резултатът е много добър. Целта на всеки оперативен метод е максимално да съхраним или възстановим органа или структурата, която интервенираме. Имплантацията на менискус в най-голяма степен отговаря на тези изисквания. Тя дава възможност да възстановим много важни елементи на колянната става, които предпазват хрущяла й от износване и по този начин да предотвратим ранното развитие на артрозните промени с всички последствия от тях, за които вече говорихме. Методът е нов, но не експериментален, прилага се в Европа от няколко години и резултатите са насърчаващи.

Опитвате ли се да проследите рехабилитационния и пострехабилитационния период на хората, които сте оперирали?

Разбира се. При нашата хирургия резултатът от операцията обикновено става ясен не веднага, а по-късно, след като приключат оздравителните процеси и пациентът проведе необходимото рехабилитационно лечение. Така например след операции по повод на връзкови или менискални увреди на колянната става, срокът за пълно възстановяване за спорт и специфични физически натоварвания е 6 до 9, а може и повече месеца. През този период има задължителни контролни прегледи и препоръчителни, ако пациентът прецени, че трябва да обсъдим състоянието му.

Има ли разлика в подхода, когато става дума за пострадал активен спортист и редови гражданин?

Най-напред да уточним, че лечебният подход се определя от вида на травмата и ставната увреда. При някои от тях методът на лечение е без алтернатива, независимо от възрастта, професията или спортната активност на пациента. Такива са например вътреставните счупвания, увредите на менискусите и др. При други травматични увреди, например връзковите, оперативното лечение е задължително при професионалните спортисти и хората с други професии, които спортуват редовно. Така наречените „неделни спортисти“ имат право на избор. Най-голямото предизвикателство в спортната травматология е лечението на професионалните спортисти, тъй като те трябва да се върнат към предишните нива на спортни натоварвания и то за максимално кратък срок. Така, че няма шаблони и лечението на всеки наш пациент е съобразено с неговата възраст, професия и двигателния режим на начина на живот, който води.