Проследяването на пациенти, засегнати от епидемията, трябва да включва внимателна оценка и на централната нервна система, съветват лекарите в Световен ден за борба с енцефалита

Неврологичните симптоми са чести при коронавирусните епидемии - през последните 2 години са докладвани случаи на остър некротизиращ енцефалит, остър дисеминиран енцефаломиелит (ADEM) и стволов енцефалит, свързани с COVID-19. Ето защо невролозите и лекарите, които работят с пациенти с коронавирус, трябва да внимават  и за вероятни по-тежки усложнения, сред които и енцефалит, произтичащи от тази вирусна инфекция, съобщи проф. д-р Пенка Атанасова, началник на Клиниката по нервни болести на УМБАЛ „Свети Георги“ в Пловдив.

Eнцефалитът е възпаление на мозъчната тъкан, което изисква незабавна лекарска намеса. Най-честата причина за заболяването са вирусните инфекции, като в редки случаи причинители могат да бъдат и други микроорганизми – бактерии или гъбички. Клиничната картина включва: главоболие, фебрилитет, повръщане, епилептични пристъпи, количествени нарушения на съзнанието, психотична продукция, огнищна неврологична симптоматика и др., обясняват невролозите. Първоначалните симптоми при някои от докладваните случаи на пациенти, положителни за SARS-CoV-2 и развили като усложнение енцефалит, са били фебрилитет, задух и миалгия, а по-късно и прогресивно замъгляване на съзнанието.

Неоткритият навреме и нелекуван енцефалит е животозастрашаващо състояние, което често води до летален изход или инвалидизация, подчерта проф. Атанасова. В Световния ден за борба с енцефалита, тя посъветва проследяването на пациенти, засегнати от епидемията SARS-CoV-2, да включва и внимателна оценка на централната нервна система.

Заболяването, което този вирус причинява, продължава да  изненадва с различни клинични симптоми, които варират от асимптомна инфекция до тежки неврологични усложнения: енцефалит, менингоенцифалит, енцефалопатия, мозъчно-съдови заболявания, епилептични пристъпи, разстройства на нервно-мускулното предаване и синдром на Гилен-Баре (автоиммунно заболяване, което се характеризира с внезапно начало и прогресиращо засягане на периферните нерви) и др.

Независимо от последствията върху нервната система, проф. Атанасова смята, че инфекцията от SARS-CoV-2 рядко води до сериозен енцефалит. Интерпретацията за първите случаи на COVID-19 енцефалит е противоречива, защото  неврологичните усложнения могат да се дължат на системния възпалителен процес, а не на директна мозъчна инвазия. Пациентите с COVID-19 обаче могат да развият остър менингоенцефалит без откриваем SARS-CoV-2 или друг вирус в ликвора (гръбначно-мозъчна течност). Другият механизъм за развитие на този енцефалит при пациенти с COVID-19 е тежко възпаление с цитокинова буря. Ранното откриване и лечение на менингоенцефалитите е от решаващо значение и за предотвратяване на хеморагичната некротична енцефалопатия, която протича фатално, подчера Началникът на Клиниката по нервни болести към Университетската болница в Пловдив.

Въпреки че окончателната диагноза вирусен енцефалит до голяма степен зависи от изолацията на вируса, това е трудно при COVID-19, тъй като разпространението на SARS-CoV-2 е преходно и неговият титър в церебро-спиналния ликвор може да е изключително нисък, обясни проф. Атанасова. Следователно, диагнозата се основава предимно на неврологичния статус и анамнестичните данни, каза тя. По думите й провокираният от SARS-CoV-2 имунологичен отговор може да причини възпаление и оток на мозъка, което да доведе до промени в съзнанието. С изчистването на вируса, и в резултат на лечението, мозъчният оток  постепенно намалява и съзнанието на пациента се подобрява.

SARS-CoV-2 продължава да поразява различни органи и системи дори след фактическото излекуване на пациента, обясни проф. Атанасова. Това наложи обособяването на т. нар. „ПОСТ-КОВИД“ синдром, който е разностранен и с неясна дългосрочна прогноза на този етап. Енцефалитът и в частност този, причинен от SARS-CoV-2, не винаги може да бъде предотвратен, но рискът може да бъде намален с ваксиниране, съветва тя.