ПО-ЗДРАВИ ДНЕС - Онлайн списанието за здравословен живот

Има едно местенце насред Егейско море, точно срещу Дарданелите, където ветровитото време е нещо нормално, да не кажем постоянно.
Нарича се Гьокчеада или Имброс (остров на вятъра). Ако сте любители на екстремните спортове или търсите спокойствие, тишина, първична природа далеч от цивилизацията - това може да е вашето място...
Гьокчеада не е обикновен курорт, даже въобще не е курорт. За туристи островът е достъпен едва от около десетина години и постепенно се превръща в притегателно място за хора, които искат да избягат от шума и суетата на големите курорти, да се отдадат на съзерцание и нищоправене. И, разбира се, за любителите на „ветровитите" спортове – те нямат време за мързелуване, защото условията са перфектни за сърф и кайт. 
На острова има три сърф училища, две от които български, с богат инвентар откъм платна и дъски, и едно турско кайт училище. И за да е всичко идеално, от едната страна вятърът духа от морето към сушата и там е мястото за кайт. От другата страна пък вятърът духа от сушата към морето – там са училищата за сърф. А морето е гладко като огледало. Сърфисти прекарват огромна част от годината тук, от пролетта до късна есен.
Гьокчеада е само на около 560 километра от София, до него се стига с ферибот по две дестинации - намира се на 33 мили от пристанището на Чанаккале и на 14 мили от това на Кабатепе. Разположено е на площ от 289 кв. км и има население около 8-9000 души, като повече от 80% от тях живеят в централното селище, което носи името на острова.

Градчето Гьокчеада е административният център. В него са обществените сгради, училищата, банките, основните магазини и хотели. И Кръговото... (кръгчето е с диаметър около метър и половина). До Кръговото се намират малко площадче, градинка с пейки и паметник на Ататюрк, трите банки в обсег от 200-300 метра, общината, стоянката на такситата. Тук са и табелите за всички основни дестинации и места за разглеждане. 
До 1970 г. островът се казва Имброс. През годините е бил ту гръцки, ту турски. Завладян е от османците през 1453 година. Исторически хроники твърдят, че местните жители сами отишли при султана през XV век и го помолили да ги защитава от постоянните набези на пиратите. А заради пиратските набези тук селата не са на брега, както би се очаквало на един остров, а навътре в сушата, на хълмовете, издигнати от вулкани преди хиляди години. 
Гърция си  връща земята през Балканската война (1912-1913г.) По време на  Първата световна война островът е предоставен на Англия като военна база. Мирният договор с победената империя от 1920 г. го връща на Гърция, но преди да го ратифицира, султанът е свален от Мустафа Кемал Ататюрк и Турция става република. След Гръцко-турската война нов договор от 1923 г. дава Имброс на Турция. Тогава в Гьокчеада живеят няколко хиляди гърци, днес са малко над 200 човека.

Може би местните хора – около 8000, не са никак щастливи от превратностите на съдбата, отредена им заради граничното положение на острова и геополитическите пъзели. А всички, с които ще се срещнете и поговорите там имат своя, дълбоко лична история  и тълкувание на историята и на живота на острова. Факт е обаче, че именно тези превратности са съхранили почти автентичения вид на острова и са го запазили като рай за хората, които имат носталгия към спокойните, кротки крайморски селища, където времето тече  бавно, бавно... сякаш е спряло. В кръчмата ти разказват менюто и на втория ден вече те знаят по име и те черпят кафе или чай. Сладоледът се забърква от козе мляко в кухнята на сладкарницата. И непременно да опитате домашен сладолед с дъвка. Може да ви го поднесат и с малеби. 
Горе по хълмовете пътищата се вият край петте езера, а колите поспират, за да минат свободно пасящите козички и агнета. Причините за тази старомодна романтика са няколко. Заради граничното положение на Гьокчеада островът по един или друг начин е бил затворен за туристи допреди 10-ина години. И днес тук има куп казарми, но някак не се натрапват. 
Втората причина е, че около 30% от земята са собственост на гърци, които си я пазят и не искат да продават, особено на турци. Из хълмовете са накацали живописните села със стари каменни къщи. Някои са полуразрушени, други – добре поддържани. През лятото наследниците на напусналите острова елини идват в къщите си за ваканция и гръцките села оживяват. Според кмета на острова Юджел Аталай през лятото тук се събират към 2500 гърци. И всъщност гръцките села са повече от турските – от 9-те на Гьокчеада 5 са гръцки, а 4 турски. Основната част от населението – около 5000 души, живее в централния град. По някакъв начин може да се каже, че на Гьокчеада има и българско село – Ширинкьой, възникнало като резултат от „голямата екскурзия” от 1989 г. Група български турци получили земя и къщи на преференциални цени от турското правителство да се заселят на острова. Недалеч от плаж.  Някой от тях и сега често - често си  отскачат до България. По работа или теглени от носталгия... А когато попитахме Ахмет защо дъщеря му учи в София, той се засегна: „Защо? Забранено ли е?”
Безспорно най-известният грък, роден в Гьокчеада, е вселенският патриарх Вартоломей, чието седалище е в Истанбул, или Константинопол, както той самият би казал. Родното му село – Зейтинликьой, или Агиос Теодорос, е едно от живите гръцки села на острова – с китни къщи, кръчми и голяма църква. На приземния етаж на родната къща на патриарха се е настанило едно от заведенията. Патриархът идва поне три пъти годишно в родното си село и служи в християнските църкви. А на Гьокчеада има 8 църкви, 65 параклиса и 5 православни свещеници. Джамиите са 11.

11 общо са и хотелите, където заедно с пансионите и квартирите могат да спят гостите на Гьокчеада. 4200 са леглата за туристи, както обичат да казват в този бранш. Но на мнозина легла въобще не са им нужни – спален чувал и палатка са напълно достатъчни. На всички общински плажове 30 и кусур процента от земята е все още общинска – можете да си опънете палатката без никакви такси и регулации. Където и както ви харесва. Безплатни са даже чадърите на плажа. Ще ви подслонят и по-луксозно, край басейн, разбира се, ако това е, което търсите. 
Третата причина, поради която, иншаллах, както казват по тези места, Гьокчеада ще си остане това различно от Кушадасъ, Мармарис и Анталия място, е, че са се хванали за „зеленото”. Мъдро на общинско и държавно ниво са решили, че запазеното досега от геополитическите игрички и егейските спорове с Гърция място може да стане totally green и до 2020-а абсолютно цялото производство на острова ще е сертифицирано като био. А голяма част от него вече е. 
На Гьокчеада добиват мляко от свободно пасящите 40 000 овце  и 35 000 кози; зехтин от 175-те хиляди маслинови дръвчета, череши, круши, смокини и черници. Биозехтинът на острова се произвежда в три фабрики по италианска технология. И е спечелил четвърто място на световно изложение за биопродукти в Калифорния.

Сърфистите може би основателно се плашат, че скоро и Гьокчеада ще се предаде на комерсиализма. Това вече се случва, макар и скромно. Според кмета на острова стартират строежите на три 5-звездни хотела. И на яхтено пристанище. Има и летище. Предстои да се построи и второ.  Кметът, университетски преподавател, обаче обещава твърдо, че този рай няма да бъде превзет от бетона – всяка инвестиция ще се преценява разумно. И че най-важното за Гьокчеада е да запази това, което има – сърфистите, които са тук от април до октомври, алтернативния туризъм, природата и чистите почви за биопроизводство. 
Ако попитате сърфистите, те ще ви кажат на никой да не казвате, колко приказно място е това. 
От тук нататък си знаем. Обратно на ферибота  и след 230 км сме си в България... но ще знаем, че има и такива подминати от цивилизацията места, където  се сливаш с природата и със себе си.