Хормонът на съня мелатонин поддържа функционирането на митохондриите, установили руски учени. Тези клетъчни структури произвеждат енергия, необходима за работата на сърцето. Резултатите от експеримента на учените са публикувани в International Journal of Molecular Sciences.

Мелатонинът е хормон, който притежават всички живи организми, започвайки от бактериите. При стареене, стрес и развитие на някои заболявания нивото на мелатонина се понижава. Този хормон не се натрупва в клетките, но неговият синтез се активира през нощта. Затова за да може нивото му да се увеличава редовно, е необходимо да се спазва режим на съня и да се спи на тъмно. За синтез на мелатонин е необходимо още да се ядат храни, съдържащи „предшественика“ на мелатонина – триптофан. Такива храни са бананите, пуешкото, пилешкото, мекото сирене, тиквеното семе, бадеми.

Наричат митохондриите енергийнти станции на клетките, тъй като тези структури изработват молекули на аденозин трифосфат (АТР) – универсален източник на енергия за всички клетъчни процеси. АТР е необходим за да може мускулните влакна да се съкращават и отпускат. Затова нарушението на митохондриалните функции води до развитие на сърдечни патологии. При пациенти и животни със сърдечна недостатъчност се понижава митохондриалният потенциал, който е необходим за синтеза на АТР, образува се голям обем активни форми на кислорода, митохондриите се претоварват с калций и се издуват. Това води до състояние, в което митохондриалните мембрани се разкъсват, а митохондриите и техните клетки загиват.

Мелатонинът влияе благотворно на работата на митохондриите и играе важна роля в защитата на сърцето при сърдечна недостатъчност.

Показахме, че при редовна употреба на мелатонин при възрастните мишки намалява зоната на поражение на сърдечния мускул при остра сърдечна недостатъчност, разказва Ирина Одинокова от Института по теоретична и експериментална биофизика, участник в изследването.

Експериментът се е провел върху 12 мишки, които били раздерели на четири групи. В първата и третата групи мишките пиели обикновена вода, за втората и четвъртата смесвали водата с мелатонин. След два месеца в мишките от третата и четвъртата групи инжектирали изопреналин – вещество, което предизвиква сърдечна недостатъчност. А животните от първите две групи инжектирали със физиологичен разтвор.

Изследването на сърдечните тъкани на всички мишки, участващи в експеримента показало, че при животните, които получавали мелатонин, поражението на тъканите на сърцето след инжектирането на изопреналин се оказало по-малко изразено благодарение на това, че мелатонинът отстранявал негативните ефекти от изопреналина върху митохондриите на сърдечните тъканни клетки.