Възрастните хора с деменция се възприемат стереотипно като пасивни и неактивни. Смята се, че няма начини коренно да се промени състоянието им. Новозеландски изследователи от университета в Отаго обаче се заели да докажат обратното.
Ръководителят на изследването Тинг Чу, възпитаничка на Masters Dance Masters заяви, че иска да подобри качеството на живот на пациентите с деменция, като стимулира паметта, повишава настроението и засилва социалното им взаимодействие.
Изследователите използвали позната музика и естествени жестове при група от 22 участници с деменция, за да създадат оригинална серия от танцови упражнения. Провеждайки над 10 седмични сесии, програмата за интуитивно преосмисляне (интуитивен танц) върнала чувството за хумор, въображението и интуицията у хората, подтиквайки ги да танцуват и да общуват с радост.
Резултатите от проучването показали, че значително подобрение в качеството на живот се е случило средно след шестата сесия.
Те бяха много отзивчиви към музиката и ентусиазирани от движенията, независимо от физическите ограничения. Положителни реакции, като спомени, спонтанни танци и шеги помежду им, наблюдавахме при всяка сесия. Тези наблюдения напълно промениха схващането, че пациентите с деменция са изключително пасивни и апатични. Музиката стимулираше реакцията им много по-добре от устните инструкции, коментира г-жа Чу.
За да отговарят по-добре на нуждите на участниците, учените възнамеряват да разширят експерименталното проучване чрез усъвършенстване и разширяване на интуитивната танцова програма.
Г-жа Чу вярва, че използването на изкуство, включително живопис, музика, театър и танци, е подценено в клиничната област поради липсата на стандартизирани протоколи и последователни констатации на изследванията. Като бивш танцьор и настоящ учител по танци съм наясно със скромната роля на изкуството, както и с незначителните терапевтични ефекти на музиката и танца при деменция. Не става дума за лечение. Въпреки това виждаме шанс наистина да подобрим живота на хората, засегнати от болестта, казва тя.