Леонардо да Винчи е имал проблеми със зрението и тъкмо това е направило творческото му виждане уникално, твърди професор Кристофър Тейлър от Лондонския университет пред Medical Express. И пояснява, че става въпрос за баналното кривогледство.

Професорът изследвал очите в шест платна на художника, сред които автопортрети и известните „Витрувиански човек“ и „Спасител на света“. Учените смятат, че художникът имал форма на кривогледство, известна като непостоянна. И тя му позволявала превключване от стереоскопично зрение – с двете очи, даващо дълбочина на възприятието, на монокулярно – само с едното око, когато се изисквало прехвърляне на триизмерното изображение на плоско платно.

Аналогична особеност на зрението, според Тейлър, притежавали и други художници, в това число Рембранд и Пикасо. Анализът на картините се правел на основа на съотношението на зениците, ирисите и клепачите към кръговете и елипсите – вземани в качеството им на геометричен материал. В резултат било установено изместване на основните точки, говорещо за кривогледство.