Сърдечно-съдовите заболявания не само в България, но и в много страни в Европа и в Америка са убиец номер едно. За съжаление в България е един от лидерите като процент на сърдечно-съдовата смъртност спрямо общата. Профилактиката, ранното диагностициране и лечението на сърдечно-съдовите заболявания трябва да бъде мисия не само на лекарите и на лекарското съсловие, но също така и на институциите, и на държавата. И се надявам, че това се случва, каза проф. Иво Петров при откриването на пoредното издание BEC & ISES Endovascular Academy 2019. За учестие в домакинстваното от проф. Петров събитие се събраха над 500 изтъкнати експерти от над 20 страни в Централна и Югоизточна Европа - България, Сърбия, Македония, Румъния, Словения, Хърватска, Албания, Полша, Турция, Гърция, Русия и други, занимаващи се със съдова и нервно-съдова патология - интервенционални кардиолози, ангиолози, интервенционални рентгенолози, невролози, сърдечни и съдови хирурзи.
В последните няколко години имаме категорични данни по съдови територии каква е заболеваемостта и смъртността. Данните са приблизително 11 хиляди мозъчни инсулта и 10 хиляди инфаркта на година, информира проф. Петров. Инсултите са малко повече, това е някаква българска специфична особеност. В Европа е точно обратното. Обикновено инфарктите са малко повече от инсултите, но може би е въпрос на начин на живот, липса на профилактика. И един добър пример - откакто България се включи в европейската инициатива “Stand for life”, за последните 5 години вътреболничната смъртност от остър миокарден инфаркт е намаля три пъти.
През последните 5 години методиката е масово приложима у нас, докато в началото беше приложима само в отделни центрове. Сега вече е задължително да бъде прилагана във всички центрове, за да могат те да сключват договор със здравната каса.
Миокардните инфаркти в момента се лекуват изключително добре и правилно, точно така, както е по световните стандарти и това дава съответните резултати. С много сходен характер са мозъчният инсулт, периферно-съдовите заболявания, гангрените на крайниците, понякога и бъбречната недостатъчност. На всички тези съдови територии трябва да се обърне същото внимание със същия модерен подход, както и на миокардния инфаркт.
Българската здравна система и българските лекари доказаха, че могат да го направят. Така че трябва има колаборация между институциите и неправителствените дружества, за да могат да се постигнат тези резултати, обясни председателят на Българското дружество по ендоваскуларна терапия проф. Иво Петров.