Ако пациентът е убеден, че приеманите от него лекарства могат да му навредят, голяма е вероятността той да започне да изпитва странични ефекти. Аналогичен ефект се наблюдава и в случаите с възприемане на болката.
Това доказали експериментално учени от Университета в Колорадо, според чиито изследвания човек може да възприема по различен начин болката - в зависимост от това, което очаква. По време на предварителната сесия 34 доброволци били научени да асоциират едни символи с висок болков сигнал (H), а други – с нисък (L). След това участниците били поставяни във функционален магнитен резонанс и в продължение на час им показвали същите сигнали в съпровод на топлинни раздразнители с различна интензивност.
Дори в случаи на максимално въздействие, температурата не превъзхождала по усещане „гореща чаша в ръцете“. Ако обаче преди това участникът е виждал сигналът Н, той съобщавал, че изпитва по-силни страдания, отколкото когато е видят сигнала L.
Анализирайки данните от магнитно- резонансния томограф, учените открили, че очакванията зависели от активността на мозъчните структури, свързани със страха и чувството на болка. Колкото по-силно човек разчитал на болката, толкова по-силно се активизирали тези две области. А тази тенденция се съхранявала дори и когато участникът разбирал, че очакванията му са го подвели. На следващия предупредителен сигнал той реагирал също така – със страх и несъизмерими с реалността физически страдания.
Това свидетелства за факта, че очакванията за болка или негативният резултат на лечение може да попречат за оптималното възстановяване, коментират учените резултатите от изследването.