На какво се основава връзката между храната, чревните бактерии и кръвното налягане, откриха австралийски учени. Резултатите от проучването им, проведено от в Университета Moнаш, са публикувани в списание Circulation.

Изследователите провели експерименти върху лабораторни мишки, някои от които получили храна с високо съдържание на фибри, а други - храни с ниско съдържание на фибри (диетични фибри). Фибрите се намират в храни от растителен произход - зърнени и бобови растения, зеленчуци и плодове. Те са устойчиви на действието на храносмилателните ензими и затова в почти неразградена форма достигат до долната част на червата, където играят ролята на пребиотик - хранят полезните бактерии. Това помага за поддържане на нормалния състав на чревната микрофлора.

Експериментите показали, че гризачите, които получават малко фибри с храната, за разлика от мишките, които ядат храни, богати на фибри, са склонни към хронично повишено кръвно налягане (хипертония). Всичко това се дължи на молекулите на късоверижни мастни киселини, които чревните бактерии отделят при обработката на фибри, установили учените. Именно тези молекули задействат в организма каскада от биохимични процеси, които нормализират кръвното налягане и по този начин поддържат здравето на сърдечно-съдовата система.

Заключението на изследователите е, че развитието на хипертония се основава на дефицит на късоверижни мастни киселини, произведени от чревните бактерии. А липсата на тези молекули е свързана с ниското съдържание на фибри в така наречената „западна“ диета, когато хората ядат твърде малко растителни храни - зеленчуци, плодове, ядки, пълнозърнести храни и прекалено много червено месо, както и мазни и захарни храни.