Повечето родители насърчават децата си да бъдат оптимисти. Без да има доказателства, че оптимизмът е най-доброто, на което могат да бъдат научени. Някои специалисти дори твърдят, че подобно възпитание е погрешно, че прекаленият оптимизъм може да накара подрастващите да омаловажават рисковете от тютюнопушенето и употребата на наркотици. Къде е истината?
Учени от Австралия твърдят категорично, че оптимизмът е сигурен начин да се предпазят децата от депресия. Според специализираното списание „Педиатрия” между 10 и 15 процента от подрастващите проявяват непрекъснато симптоми на депресия. А това е рисков фактор и за възможна употреба на наркотици, и за проблеми в училище. Депресиите създават проблеми и при взаимоотношенията с другите, те са предпоставка за психически заболявания и далеч не на последно място за склонността към самоубийство.
Изследването е проведено с 5634 деца между 12 и 13 години в продължение на 18 месеца. Въпросите засягали психическото състояние на изследваните, рисковете от употреба на наркотици и евентуалното антисоциално поведение. Категоричното заключение е, че колкото са по-оптимистично настроени младите хора, толкова по-малка е вероятността да развият депресия. В същото време това има доста незначителен ефект върху характерните проблеми на тийнейджърите. Вероятността за оптимистите, например, да извършат незаконни действия или да опитат наркотици, е много по-малка, отколкото при песимистите.
И все пак психолозите са категорично за оптимизма. Защо? Просто, защото оптимистите вярват, че хубавите неща се случват в живота и че те могат да направят така, че да се случат пак, че лошите неща са случайност и не са последица от собствените им грешки и че вероятността пак да се случат, е малка. С една дума: чашата е наполовина пълна!..
Има обаче добри новини и за онези, които считат, че чашата е наполовина празна: човек може да се научи на оптимизъм. Така твърди психологът Мартин Селигман, ръководител на Центъра за позитивна психология към Университета на Пенсилвания. Според него процесът, при който ние реагираме на ежедневните удари на съдбата, се състои от 3 стъпки:
-    определяне на проблема;
-    нашата визия за причините;
-    последиците (примерно: „бесен съм, това ми проваля целия ден”).
За да се избегне третата стъпка и се захрани оптимизма, той предлага да прибавим още две стъпки:
-    преразглеждане на стъпка 1 – дали правилно сме разбрали причините за проблема. Мнението ни по въпроса за наше добро ли работи или обратното?
-    как бихме могли да оправим нещата (примерно ако сме залостени в трафика през час-пик, не можем ли просто да се посмеем над лудостта на всички тези хора, излезли едновременно на улицата). В много случаи най-добрия начин да дадем шанс на оптимизма е просто да се разграничим от конкретния случай и да не генерализираме, че винаги е така зле и че това е нормалното състояние на нещата.
Светът е пълен с новини и факти, които могат да превърнат всички ни в тотални песимисти, а тийнейджърите са направо експерти в това „изкуство”. Така че известна доза оптимизъм особено в тази възраст, независимо дали е присъщ или допълнително придобит, би направил душевните болки на подрастващите не чак толкова болезнени за всички нас.