Добре известно е, че стресът може да окаже голямо въздействие върху здравето ни, но може би по-малко известното е колко силно стресът може да повлияе не само на риска от автоимунно заболяване, но и на функцията на щитовидната жлеза.
Не само стресът е потенциален катализатор за развитието на проблеми с щитовидната жлеза, но и повечето хора, които имат проблеми с щитовидна жлеза, изпитват трудности да се справят с него. Когато тялото не е достатъчно силно и здраво, то не може да реагира и да отблъсне ежедневните стресови ситуации в живота. Управлението на стреса е неразделна част от процесите по справяне с разстройството на щитовидната жлеза – казва д-р Величка Рашкова, ендокринолог в МК „Доверие“.
Как стресът влияе на заболявания на ендокринната система и по-специално на щитовидната жлеза?
Стресът може да е физически или психически, но винаги е важен рисков фактор за човешкото здраве. Заедно с наследствените причини и замърсяването на околната среда, той влияе отрицателно и на мъже, и на жени.
Обичайно стресът води до активиране на хипоталамо - хипофизно – надбъбречната ос и в крайна сметка причинява повишена продукция на т.н. стресови хормони - кортизол, адреналин, норадреналин. В резултат се активира симпатиковата нервна система, а респективно и цялата периферна, както и централната нервни системи. Следва покачване на пулса и на артериалното налягане, съдовете се свиват, повишава се мускулното напрежение, покачват се стойностите на кръвната захар. Така организмът се подготвя за справяне с настъпилата застрашаваща ситуация.
Острото и продължителното влияние на стреса и активирането на тези системи водят до изтощение и промени в ендокринната и имунната системи. В повечето случаи са причина за възникване на автоимунни и други ендокринни заболявания.
Най изразена е връзката между стреса и Базедовата болест. Това е автоимунно заболяване, при което има налична повишена функция на щитовидната жлеза и повишена продукция на тиреоидни хормони. Клинично се изявава с нервност, напрежение, сърцебиене, покачване на артериалното налягане, повишено изпотяване, редукция на тегло и др. Други заболявания, които са свързани с тези симптоми са базедовифицираната нодозна струма, Тиреоидит на Хашимото и други хронични тиреоидити.
Стресът също така може да доведе до поява на захарен диабет, артериална хипертония, влошаване контрола при пациенти със захарен диабет, изтощаване и отслабване на имунната система и възникване на инфекции.
Можем ли да твърдим, че напоследък по-натовареният ритъм на живот изостря тези заболявания и защо?
Разбира се, натовареният ритъм на живот, стремежът към справяне с предизвикателствата в професията, желанието за развитие и професионално израстване, продължителното работно време, липсата на достатъчно време за почивка и забавления, работата на смени и особено наличието на нощен режим на работа, повишената употреба на стимулиращи напитки като кафе и чай – всички те водят до нарушаване на денонощния и циркадния ритъм на регулация в организма. Стимулирането на хипоталамуса и хипоталамо-хипофизно надбъбречната ос, заедно с повишения синтез на стресови хормони са причина за възникване на заболявания като метаболитен синдром, захарен диабет, тиреотоксикоза, Адисонова болест и други.
Наличието на стресови ситуации води до промени в организма, целящи справяне със стресовата ситуация. Но в случаите, когато това въздействие е продължително и организмът няма време за възстановяване се стига до изтощаване и до възникване на заболявания.
Какви мерки на превенция можем да предприемем?
За да се предпазим от възникване на такива ситуации и заболявания, на първо място трябва да установим причините за повишения стрес и след това да се опитаме да ги отстраним.
Три от най-важните мерки за превенция и справяне със стреса, които можем да предприемем са:
Създаване на правилен режим на работа и почивка - включването на спортни занимания, йога, разходки сред природата, танци, посещения на концерти, кино, театър, слушането на музика, четене, срещи и разговори с приятели.
Промяна в стила на живот - спазването на здравословна диета с повече свежи плодове и зеленчуци, пълнозърнести храни, риба, избягването на рафинирана захар, готварска сол и животински мазнини, както и включването на редовна двигателна активност.
Посещение на балнео курорти и СПА процедури – физиотерапия, психотерапия, автотренинг, масаж, релаксиращи процедури, забавления и не на последно място достатъчно сън.
Редовното провеждане на профилактични прегледи и изследвания е много важна профилактична мярка, особено при наличието на наследствени фамилни и генетични фактори, както и при наличие на рискови фактори в работната и битовата среда. Те ще подпомогнат ранното откриване на промени в човешкия организъм, които биха могли да бъдат контролирани и да се предотврати изявата на сериозни и дори фатални заболявания.
Борете се срещу неблагоприятните фактори, старайте се да спазвате здравословен начин на живот и провеждайте редовно профилактични прегледи, за да сте здрави.