Диагнозите на старогръцките лечители бяха потвърдени от британски учени, които използвали изкопаеми екстременти, за да докажат, че те съдържат наистина паразити, описани в най-старите медицински текстове, съобщава Journal of Archaeological Science.
За изучаването на биологичните образци учените от Университета в Кеймбридж използвали микроскопия. Остатъците от фекалии са събрани от повърхността на тазовите кости на скелетите, погребани през неолита – четвърти век преди нашата ера, от бронзовия век – второто десетилетие преди нашата ера и от периода на Римскиата империя – 27 години преди Христа – 330 години след Христа. Екипът от Кеймбридж работил над проекта съвместно с атински експерти в областта на археологията и антропологията в Древна Гърция.
Учените открили в образците на яйцата два вида глисти –Trichuris trichiura и Ascaris lumbricoides. Първият заразявал хората още през епохата на неолита, а от бронзовия век започнал да им досажда и вторият вид.
Най-великият лекар на античността Хипократ, живял през 5-4 век преди нашата ера, се прославил с разработването на своята хуморална теория, обясняваща природата на болестите като дисбаланс на четирите „течности“ в организма - черна жлъчка, жълта жлъчка, кръв и слуз. Тя останала приемливо обяснение за етиологията на заболяванията, която следвали лекарите в Европа още 2000 години след това, чак до 17-ти век.
Хипократ и учениците му описвали в медицинските си текстове много заболявания, включително и хелминтозата, а историците се опитвали да изяснят какви патологии са имали предвид те. Споменаването на тези инфекции в хипократовите трудове включва още симптомите на повръщане с червеи, диария, повишена температура, киселини, слабост и подуване на корема.