Органичното производство е синоним на здраве и инструмент в борбата с климатичните промени, казва агрономът Надежда Шопова, асистент в Института за изследвания на климата, атмосферата и водите към Българската академия на науките, според която храната е най-мощното „лекарство“ за ума и тялото, която ние консумираме всекидневно.
В последно време излизат на светло все повече факти за негативното влияние на пестицидите върху здравето на човека, околната среда, почвата, подпочвените води, биологичното разнообразие.
Какво представлява органичното земеделие?
Това е форма на отглеждане, която възприема изкуствено създадената агросистема като един организъм. Употребата на пестициди е сведена до минимум или премахната изцяло, като се разчита на саморегулиращи механизми между елементите. Вдъхновена е от самата природа и в нея почвата е биологично активен, жив организъм, определян като „жива кожа на планетата“. Биоземеделието е ключов метод при опазване здравето на околната среда и човека. То е в пълен синхрон с мерките, които се препоръчват за намаляване неблагоприятното влияние на климатичните промени в сектора. Биологичното земеделие допринася за смекчаване на парниковия ефект и глобалното затопляне чрез способността си да улавя въглерод в почвата.
Известни са много дефиниции за биологичното земеделие, обединени около тезата, че тази структура не разчита на външни селскостопански ресурси. Това е система, която започва да отчита потенциалните екологични и социални въздействия, като елиминира използването на синтетични суровини като синтетични торове и пестициди, ветеринарни лекарства, генетично модифицирани семена и породи, консерванти, добавки и облъчване.
Системите и продуктите за биологично земеделие невинаги са сертифицирани и последните се наричат „несертифицирано биологично земеделие или продукти“. Това изключва селскостопанските системи, които не използват синтетични суровини по подразбиране (например системи, които нямат практики за изграждане на почва и деградират земята).
Предимства на биологичното производство
Едно от основни предимства на биологичното земеделие е, че не замърсява с химикали храната, грижи се за почвеното здраве и чистотата на водите.
Използваните химически елементи в органичните ферми са с природен произход или биопрепарати с доказана екологична безопасност. При конвенционалното земеделие всяка година постъпват не по-малко от 314 000 т. отрови в околната среда, което има негативно въздействие върху околната среда. Намалява се загубата на минерални вещества от почвата, което е полезно за поддържане на баланс. Някои изследвания посочват, че около 50% от замърсяването на река Дунав с нитрати и фосфати е в резултат на интензивното земеделие в Северна България. При биопроизводството липсата на нитратно замърсяване запазва качеството и чистотата на почвата, подпочвените води и водните площи. За подхранване се използва органична материя.
Добре управляваните органични системи задържат хранителни вещества и намаляват риска от замърсяване на подземните води. В някои области, където замърсяването е реален проблем, преминаването към биологично земеделие се препоръчва силно като възстановителна мярка (напр. от правителствата на Франция и Германия). Един европейски проект с цел насърчаване на повторното използване на вода, в който България и района на Пловдив участва, е SuWaNu Europe – International water projects in Plovdiv, Bulgaria.
Предимства в борбата с климатични промени
Биологичното земеделие намалява използването на енергия чрез минимализиране на агрохимическите нужди, които изискват производството на големи количества изкопаеми горива. Този тип производство допринася за смекчаване на парниковия ефект и климатичните промени чрез способността си да улавя въглерод в почвата. Много практики на управление, използвани от биологичното земеделие (напр. минимална обработка на почвата, връщане на растителни остатъци в почвата, използване на покривни култури и ротации и по-голямо интегриране на азотфиксиращи бобови растения), увеличават връщането на въглерода в почвата, повишавайки продуктивността ѝ в полза на съхранението на въглерод. Редица проучвания показват, че съдържанието на органичен въглерод в почвата при биологично земеделие е значително по-високо. Неслучайно почвата е наречена ”живата кожа на планетата” и определена от учените като ключов инструмент в борбата с климатичните промени.
Биологичното земеделие се характеризира с по-добра устойчивост
Климатичните промени оказват влияние върху производството на хранителни продукти по принцип.При поливни условия преминаването към биологично земеделие обикновено води до идентични добиви. В условия на оптимално естествено овлажняване органичното производство има потенциал за увеличаване на добивите. Всъщност повечето стопанства с множество култури показват по-високи добиви по отношение на общата реколта от единица площ. Тези предимства на добива се дължат на по-ефективното използване на хранителни вещества, вода и светлина и на комбинация от други фактори като въвеждането на нови регенеративни елементи във фермата (напр. бобови растения). Резултатите обикновено варират според управленските умения и екологичните знания. Важна, от гледна точка на инвестициите, е собствеността на земеделската земята. Биологичните ферми отглеждат различни култури и добитък, за да оптимизират конкуренцията за хранителни вещества и пространство между видовете: това води до по-малък шанс за ниска продукция или неуспех при всички тях едновременно.
Може да се каже, че дворният тип земеделие в много отношения се доближава до биологичното производство. У нас напоследък се забелязва връщане на хората към природата и селото. Много български села, поради естествената си изолация и трудна достъпност, са запазили естествената си чистота и биоразнообразие и имат бъдеще в отглеждането на храна по органичен начин. Дворното земеделие и биологичните ферми по естествен път стигат до необходимостта от рециклиране на отпадъци и ограничаване употребата на пестициди.